БУРЯТА НИ СПЛИТА В РЪЦЕТЕ СИ

Така бих перифразирал заглавието на новата стихосбирка на нашата приятелка, колежка и член на редколегията на „Литературно земеделско знаме” Габриела Цанева. Защото наистина напоследък бури ни връхлитат от много посоки и ни вплитат в трудно поносимите си обятия. А това не може да не се отрази върху творчеството ни.

Като цяло поезията на Габриела Цанева се отличава с философска вглъбеност, богата метафоричност, наситена емоционалност и мисловност…

Такава е и новата й стихосбирка „Бурята сплита ръце”. А в тематично отношение в нея преобладава мъката, страданието, болката. По принцип поезията тревожи и импулсира, облагородява и подтиква човека към добри дела. Но тя е и страдание. Най-голямата болка е родила най-силна поезия. В поезията авторът споделя своите най-съкровени трепети, своите копнежи, своите тревоги и мечти… И по този начин става изразител на народните въжделения, на народната съдба.

Няколко пъти прочетох „Бурята сплита ръце”. И преди да бъде издадена – като редактор, и след като излезе от печат. И всеки път у мен се потвърждава впечатлението, че съм доловил творческата същност на поетесата Габриела Цанева още преди години, когато писах рецензия за стихосбирката й „Искам себе си”: „Тя е творец с неспокоен, вечно търсещ творчески дух, поет с чувствително сърце, човек с жадуваща душа и будна гражданска съвест…”

Характерно за нейния творчески свят е, че си е изградила свой стил, свой поетичен изказ. Той е близък до стила на Гео Милев, който точно преди един век се бори срещу старите и въвежда нови, модерни форми в поезията и изобщо в тогавашното изкуство. Търси и постига нови форми – ударни, експресивни, бунтарски… Разкъсва традиционния класически стих, насища поезията си с напрегната емоционалност и драматизъм. Тези свои стремежи въплътява в двете си поеми „Ад” и „Ден на гнева”, които написва и печата в своето списание „Везни” през 1922г. Те нямат високи художествени достойнства, за разлика от „Септември”. Докато тя е едно от произведенията, които отразяват най-ярко Септемврийското въстание от 1923г.

В предговорите към двете части от новата книга на Габриела Цанева срещаме съчетание от поезия, проза, публицистика. Подобни нотки звучат и в голяма част от стихотворенията в цялата книга. Дълбоката мисловност, философската вглъбеност, богатата метафоричност и асоциативност бликат така необуздано от стиховете й, че за да вникне в цялата им същност, човек трябва да ги препрочита отново и отново. Но дори и да не разбере всичко, читателят усеща силното чувство, дълбоката мисъл. Дори и да не осмисли точното послание на думите, словосъчетанията, символите, метафорите и асоциациите, читателят усеща магията на поезията в тях. Особено в най-хубавите стихотворения, между които бих посочил: „Афазия”, „Светът е цирк”, „Ти”, „Беше нощ и душите ни светеха”, „Семе без криле” и други.

По-голямата част от стихотворенията в новата си книга пряко или косвено авторката посвещава на своята майка. Родени са през будните нощи и дългите дни на безсилие пред болката.

Без да анализирам поезията й, ще цитирам силния финал на стихотворението, носещо заглавието на страшната диагноза „Афазия”:

Ръката ти е топла и топли моята ръка…

Завръщаш ли се, мамо?

По моста,

който изгради отдавна…

Вървиш по мене, зная,

ще те издържа!

В цялата книга прозвучават песимистични нотки, породени от болката и разочарованието от ударите на съдбата, от обществения безпорядък, от управленци и политици… Основният мотив си остава неравната борба с коварната болест… И все пак надеждата е жива. Човек никога не бива да губи надежда. Надежда за майката Надежда и за лирическата героиня. И стихосбирката завършва с оптимизъм:

Ето, идва денят,

ятото отнесе

есента,

тази година отмина…

Надежда?

Да???

Габриела Цанева е автор вече на десетина книги, повечето от които - поезия. Тя е овладяла не само традиционното и модерно българско стихосложение, но и някои от разновидностите на японското. В последните си стихосбирки успешно разработва някои от тях – хайку, хайбун, хайга…

Не на последно място трябва да посоча и заслугата на сполучливите авторски илюстрации за цялостното приятно оформление на книгата. Габриела е илюстрирала и други свои книги и е доказала, че и това й се удава.

Нека пожелаем успех на новата стихосбирка на Габриела и вдъхновение за ново творчество!

Кирил Назъров